Нищо не кара дигиталния човек да се поти така, както нова кампания, която не показва живот в първите 24 часа. Пуснал си я. Подредил си таргетите. Написал си копито с любов, избрал си снимката с усет на арт директор. А тя… нищо. Нито клик. Нито конверсии. Само тихо харчене на бюджет и вътрешен глас, който шепне: „Я дай да я спра, докато не е късно.“
Но не бързай с мачетето. Въпросът „Колко време да дадеш на една кампания, преди да я убиеш с клика на мишката?“ не е с един отговор. Той зависи. (Разбира се, че зависи. Нали сме в дигитален маркетинг.)
Алгоритъмът е като котка – иска време, докато започне да те търпи
Най-честата грешка е, че хората мислят, че кампанията започва да работи веднага. Не. Започва да участваведнага. Но реалната ѝ работа започва, след като алгоритъмът „влезе в ритъм“ – и това става минимум след 3-5 дни, често повече, особено при Meta или Performance Max в Google.
Платформата трябва да събере данни, да разбере какви хора реагират, кога и къде. Това е „фазата на обучение“ (learning phase), и ако ѝ се пречкаш постоянно, е все едно да сменяш рецепта на манджата на всеки пет минути, щото не ухае като на баба.
Малки бюджети = бавни прозрения
Ако бюджетът ти е от сорта на „10 лева на ден, ама да видим какво ще стане“, няма как да очакваш магически резултати след два дни. Алгоритъмът просто няма достатъчно експозиция, за да изкара смислени изводи. Или, както обичам да казвам: „С 10 лева на ден не купуваш статистика, а само нерви.“
Минималното време, в което можеш да очакваш реален сигнал за живота на кампанията при нисък бюджет, е поне седмица. По-малко – и просто гледаш наченки на нещо, което може би е добро… но още не е станало.
Кога си струва да изчакаш
-
Когато имаш нов creative и още не си сигурен как реагира аудиторията
-
Когато таргетираш нова аудитория и платформата тепърва учи
-
Когато кампанията има по-дълъг път до конверсията (пример: B2B, висока стойност, сложна продажба)
-
Когато виждаш обещаващи сигнали (CTR, ангажираност), но още не и резултати
Тук правилото е просто: ако нещо започва да мърда – дай му въздух. Не го задушавай с натиска на KPI още на третия ден. Има кампании, които се разгръщат като сериал – първи епизод бавен, втори – интригуващ, трети – удар.
Кога можеш да изключиш с чиста съвест
Понякога е ясно още на петия ден, че нещата отиват в… нито един воронков край. Ето кога спирането е напълно легитимно:
-
CTR-ът е трагичен (под 0.5% в Meta, под 1% в Google Search) и не помръдва
-
Бюджетът се изразходва равномерно, но без никакви реакции – нито кликове, нито регистрации, нищо
-
Анализите показват, че аудиторията просто не се свързва с посланието
-
Creative-ът не работи – особено ако имаш тестове, които го доказват
Тук е важно да спреш, но не просто да затвориш и да кажеш „т’ва не става“. Направи си изводи: кой елемент не работи – визуалът, посланието, бутонът, офертата? Или просто си целил аудитория, която няма нужда от това, което предлагаш?
Можеш да заколиш, но не без аутопсия
Една кампания може да е провал. Това се случва. Но истинската грешка е да я спреш, без да си научил нищо от нея. Погледни heatmap-а, виж къде кликат хората, погледни search terms (ако е в Google), виж какво е CTR по placement (ако е в Meta).
И най-важното: сравни с предишни кампании. Може би новото не работи, не защото е лошо, а защото старото е било по-добро. А може би… и двете не работят, и време е не да сменяш реклами, а предложението.
Заколването е изкуство, не импулс
В дигиталната реклама импулсивността е най-скъпият ти навик. Спри само когато си сигурен, че не става. Не когато си изнервен, не когато не е вдигнало обороти след два дни, не когато някой от екипа каже „май нещо не върви“.
Дай ѝ време. Наблюдавай. Чети сигналите. И ако трябва да режеш – режи с план. Не с отчаяние. Накрая не кампанията е виновна, че не ти е донесла резултат. Виновен е онзи, който е спрял да я гледа, преди да покаже какво може.
