Северното Черноморие винаги ми е било леко подозрително – хем красиво, хем нещо неясно. Сякаш всеки залив тук е в процес на „усвояване“, а всеки пътечка към морето води или до частен имот, или до плакат с надпис „Инвеститорски интерес“. Но! Все още има места, които нямат спасителна кула, нямат Wi-Fi, и най-важното – нямат 12 реда чадъри на абонамент.
Рових се из форуми, GPS следи, блогове на хора с много свободно време и малко търпение за тълпи. Ето най-интересните ми открития, които вече са с pin в Google Maps и място в „задължително това лято“.
Плаж Болата – тишина между скалите (ако не е събота)
Да, знам – Болата вече не е съвсем таен плаж. Но! Ако се засилиш там в делничен ден и сутрин, шансът да го видиш такъв, какъвто го описват ентусиастите от преди 2015-а, е голям. Малък залив, вкопан между червени скали, със спокоен залив и вода, толкова бистра, че ще ти се прииска да извикаш „дай маска!“ дори ако си без шнорхел.
Няма заведения, няма шезлонги – само един стар кей, няколко лодки и много настроение на „назад във времето“. Проблемът е паркирането – не прави като мен и не вярвай на „само още 100 метра“. Остави колата по-нагоре и слез като истински пилигрим.
Залива Тауклиман – по-тихият брат на Болата
На 10 минути от Болата, но без табели и без тълпи, Тауклиман (известен и като Птичият залив) е малко по-див, малко по-недостъпен и точно затова по-интересен. Малко хора го знаят, още по-малко стигат до него. Теренът е хм… предизвикателен, но с правилните обувки и ясна цел (тишина и синьо море) – напълно заслужава.
Плаж няма в класическия смисъл – има каменисто крайбрежие с пясъчни петна, идеално за пикник с гледка. Носи си всичко – там няма дори сянка. Но пък няма и души. Удоволствието е гарантирано.
Плаж Иракли – между природозащита и ново строителство
Иракли е стара легенда сред феновете на „диво, но не съвсем“. Имаше време, когато тук не се стъпваше с джапанки, а само бос и с китара. Сега е по-„уредено“, но все още има зона без нищо – без чадъри, без шум, само с палатки и чай от липа, сварен на газов котлон.
Ако търсиш плаж с мека линия, равен пясък и вълни, които не те събарят, това е твоето място. Ако търсиш тишина в събота – не е твоето място. Но понеделник до сряда си е твой личен оазис.
Шкорпиловци – 13 километра пясък и хора, които не викат
Шкорпиловци е като плейлист от Spotify: дълъг, спокоен, леко меланхоличен. Най-дългият плаж в България (официално) и с една от най-широките плажни ивици, което значи само едно – винаги можеш да си намериш кътче на поне 30 метра от най-близкия човек.
Не е напълно див, но е тих, ненатрапчив и подходящ за семейства, които искат да си говорят без да повишават тон. Има си и място за палатка, стига да не те мързи да походиш малко извън „централната зона“. Носи си чадър – тук слънцето не прощава.
Камен бряг – без плаж, но с усещане за безкрай
Технически не е плаж, да го кажем директно. Но е толкова внушително, че трябва да е в този списък. Камен бряге за хора, които не търсят кърпа и плажен бар, а хоризонт, тишина и усещане за начало на филм.
Има пътечки над скалите, зелени петна за пикник, а ако си малко по-авантюристичен – можеш да слезеш до водата (не препоръчвам с деца, но сам – идеално). Залезът оттук е спектакъл, а сутрините – приличат на медитация. Просто носи добро кафе и не очаквай нищо друго – това място си е достатъчно само.
Малък плаж край Тюленово – изненада за знаещи
Между две скали край Тюленово, се намира едно почти скрито кътче, което не го пише по пътеводителите. Няма име, няма табела, но в Google Maps го има, ако зумираш достатъчно настойчиво.
Плажчето е малко, но внушително красиво, с кристална вода и място за не повече от 5-6 кърпи. Носи се слух, че дори тюлен е идвал там (макар че вероятно е бил просто куче с добра плувна техника). Без съмнение – едно от най-недокоснатите места по цялото ни море.
