Има един момент, някъде в средата на юли, когато виждаш снимка от плажа на Лефкада в Instagram – хора, тълпи, фрапета, силикон и чадъри в геометрично подреден ад. Поглеждаш я, почесваш се по врата и си казваш: „Абе, дали пък да не ида в село, където най-екзотичното е петел в двора?“
Аз съм стигнал до един стабилен житейски извод: не съм създаден за курорт. Прекалено шумно, прекалено организирано и най-вече – прекалено по график. А график си имам и без това. Когато си баща на две деца, графикът те дебне дори в тоалетната. Затова все по-често избирам живот по пижама. Село. Тишина. Без резервации.
По бански сред тълпата или по пижама сред тишината?
Курортът ти дава шанс да се изтупаш, да се появиш с нов бански, да пиеш кафе в барче с името на коктейл и да си направиш селфи с надпис „beach vibes“. Селото ти дава възможност да излезеш по пижама, с леко разрошена брада, и да пиеш кафе, докато съседът ти маха от отсреща с реплика „днес пак ли ще косиш?“.
Няма „чекаут“, няма „шатъл до плажа“, няма „свалете приложението, за да поръчате шезлонг“. Има котка на прага, бъркани яйца и 300 метра до полето.
Децата? По-щастливи, отколкото на басейна
Знаеш ли какво правят децата в курорт? Редят се за гофрета, после скачат в басейна, после гледат таблета на сянка. Знаеш ли какво правят в село? Гонят пилета. Гледат охлюви. Ядат ягоди направо от храста и после ги бършат в теб.
В селото децата изчезват по цял ден, връщат се с пръчка, която „е магическа“, с шапка, която не е тяхна, и с най-широката усмивка на света. Не ти трябва детски аниматор – ти си в епизод на „Фермата“, само че по-шумен.
Без резервации, без задръжки
Най-големият лукс в селото не е климатика. Не е интернетът (който често е, да си го кажем, абстракция). Луксът е, че никой не ти казва кога какво да правиш. Можеш да станеш в 9, можеш и в 11. Ако си с деца, ще станеш в 6:45, но поне ще излезеш по пижама с кафето в ръка и няма кой да те снима тайно за TikTok.
В курорт – всичко е хореография. Сутрин – плаж. Обед – бар. Следобед – „happy hour“. В село? Импровизация.Може да хванеш пътеката нагоре. Може да си легнеш пак в 10 сутринта. Може и да прекараш следобеда в люлка, опитвайки се да не мислиш за имейли. (Сложно, но възможно.)
Храна с душа, а не със сервитьор с касов апарат
В курорт – меню на пет езика, три вида паста и салата „гръцка“ с краставица, която не е виждала градина. В село – леля Гина, която ти дава чиния с боб и казва „не е много лютив, пробвай“. Пробваш. Лютив е. Потиш се, но си щастлив.
Храната в село не е fancy, но е честна. Домати, които миришат. Яйца с жълтък като залез. Кисело мляко, което можеш да срежеш с нож. И хляб, който не се разпада на пясък при второто дъвчене.
Селото не е скучно – ти просто си забравил какво е тишина
Много хора казват: „Ама няма какво да се прави в село.“ И аз така мислех, докато не пробвах. Истината е, че селото не е скучно – просто не те забавлява насила. Не ти хвърля огън в очите. Просто седи там. Спокойно. И те чака да спреш да бързаш.
Разходка до магазина е приключение – не защото е далече, а защото по пътя се спираш 5 пъти: с комшия, с куче, с дупка в пътя, с непознат, който пита откъде си и ти казва „е, я бях в Перник преди години, хубаво място“.
Къде да търся?
Гърция има села, които не са до морето – и затова няма туристи, но има душа. България – безкрайни варианти: Родопите, Стара планина, Странджа. Албания, Черна гора, дори Румъния – навсякъде има едно село, което чака да си починеш в него. Без да правиш нищо. И точно в това му е чарът.
Извод? Банският не ти носи спокойствие. Пижамата – да.
След толкова години в реклами, екрани и онлайн събития, истинската луксозна почивка не е в курорт с четири басейна. А в село, където часовникът не важи, сигналът е несигурен, а тишината звучи като музика. И можеш да си по пижама цял ден. Без да се извиниш на никого.
