Ако някой ден хванеш телефона ми и отвориш Google Maps, ще решиш, че страдам от някакъв дигитален туризъм, при който обикалям света със зелени отметки и без куфар. Истината е, че всеки зелен pin е надежда. Желание. Утре, другата седмица, следващата отпуска – ей така съм отбелязвал местата, които искам да посетя. И не просто да ги видя, а да изключа телефона, да разпъна палатката и да си изям сандвича с гледка.
Ето ги моите топ 7 мечтани точки, които влизат в личния ми списък „Още не съм бил там, ама няма да им се размине“.
1. Вико̀с – гръцкият каньон, за който никой не ти е казал
Каньонът Викос се намира в регион Епир, Северозападна Гърция, и е описван като един от най-дълбоките в света (дори фигурира в Книгата на Гинес, което звучи сериозно, но по-важно е, че там няма тълпи). Мястото изглежда като Фар Край карта – високи скали, мъгла сутрин, диви кози и пътеки, които те водят до точки с имена като „Астрака“ и „Папинго“.
На карта изглежда перфектно за прохладно лятно бягство с раница и деца, които още не са разбрали, че няма Wi-Fi.
2. Шкодренското езеро – Албания, ама като от Алпите
Поглеждаш Албания и си представяш море, бетон и баири. Но Шкодренското езеро е от онези изненади, които Google Maps ти поднася като скрито съкровище. Селата наоколо – Широка, Зогай – изглеждат по-тихи от село в сряда по обяд, а езерото е достатъчно голямо, за да се почувстваш в Швейцария… с цените на Албания.
Около него има малки къмпинги, някои с два чадъра и трима гости, и рибарски ресторанти с цени, на които българският турист казва „айде още една бира“.
3. Остров Икария – гръцката рецепта за безвремие
Ако търсиш място, където времето върви различно, Икария е островът. Слави се с дълголетието на местните (и не, не е от био хляба), но повече ме впечатли липсата на масов туризъм, при положение че има плажове, които изглеждат като wallpaper-и.
Селцата са с ритъм на „ще отворим, когато отворим“, а вечерите са с местни хора, не с чешки групи с бирени шапки. Отбелязал съм къмпинга Nas – точно над морето, с дървета, а не чадъри.
4. Къмпинг Мокра гора – Сърбия с нотка на носталгия
Мокра гора в Сърбия – там, където влакът „Шарганска осмица“ минава през тунели и завои като влакче на ужасите за пенсионери. До селото има малък къмпинг, гъсти гори и усещане, че си в страната на филм на Кустурица. Или просто в началото на 90-те, но без лошата мода.
С идеален терен за разходки, скара на всеки ъгъл и гледки, които не крещят „елате всички“, а шепнат „ела, ама по-тихо“, това е място, което стои зелено на моята карта отдавна.
5. Кефалония без бански по инстаграмски
Добре, няма да лъжа – остров Кефалония вече не е тайна. Но все още има заливи, до които се стига само пеша, по козя пътека, с 3 литра вода и леко отчаяние. Именно заради това си го пазя в Google Maps, но не казвам кои точно заливи съм отбелязал – таен пин.
Планът е да съм там извън сезона, с палатка, кафе на газов котлон и книга, която ще започна за 3-ти път. И ако имам късмет – съседната палатка да е заета от гущер, не от TikTok инфлуенсър.
6. Село Плав – черногорска тишина в зелено
Плав е градче (по-скоро голямо село) в Черна гора, близо до границата с Албания, сгушено до езеро, което изглежда като фотошопнато. Има дървени къщички на пилони, малко хора и много гледки. Google Maps ми каза, че има къмпинг с име, преведено като „Здравей, тишина“ – не мога да устоя на такова име.
Планът е да отида там за дълъг уикенд и да си спомня как се живее без бързане и без крайни срокове.
7. Пътеката Komoot каза: „Отиди в Велка Фатра, Словакия“
Google Maps и Komoot (платформата за туристически маршрути) ми направиха капан. Велка Фатра, национален парк в централна Словакия, прилича на Родопите, но с още по-малко хора и още повече поляни. Хижите са като от приказки, пътеките – меки, тревисти, а гледките – отвъд думи.
Няма лъскавина, но има много природа и възможност да разпънеш палатка и да слушаш нищо. Точно това, което търся след пореден месец с рекламни кампании и SEO стратегии.
Какво ме спира?
Нищо. Освен времето, децата, задачите и леката вина, че съм добавил още 3 места тази седмица, без да съм посетил предишните 30. Но си се кълна, че ще ги посетя. Рано или късно. Защото всеки зелен pin в Google Maps е обещание – че ще дойде моментът да изключа телефона, да запаля колата и да си спомня защо толкова обичам това „просто да се махна“ усещане.
