Ходенето като спорт – 200 км пеша на месец

city-sunny-people-street-largeХоденето пеша отдавна е нещо, което правя с удоволствие и винаги когато имам възможност. Това последното може да се разбира всеки ден от дома до работа и обратно, а и всички други дневни разходки и ходения, които ми се случват. Замислял съм се колко километра ли изминавам на ден, но никога не бях си поставял за цел всъщност да измеря ходенето като процес, време и изминато разстояние.

Наскоро си смених телефона и в новия беше инсталирано приложение за логване на различни активности. Принципно изключвам подобни тъпотии, но си викам защо пък да не извадя малко статистика и да видя какво и как мога да оптимизирам. 🙂 За целта просто оставих Lifelog-a включен, а е ясно, че телефона е с мен на всяка крачка.

Статиската, която се получи, може да се каже, че е според очакванията, но все пак исках да си потвърдя. И така 50 километра на седмица ходене. В рамките на месец около 200 километра пеша, което пък дава 2400! километра на година извървявам пеша.

Статистика

screenshot_20161110-084314

Близо 78 000 стъпки за една седмица, което се равняват на 50 километра ходене, отчетено по Lifelog (виж долната картинка).

screenshot_20161110-084435

50 километра на седмична база и дневно близо 2 часа средно.

screenshot_20161110-084514

Средно дневно по около 10000 крачки, които се развняват на 7 километра на ден.

Маршрутът, който ползвам в момента не е най-дългия възможен, който съм изминавал всекидневно. В момента офисът ми се намира на 3 км от дома. Това прави около 6 километра всеки ден само до работа и обратно. Има дни, в които се навъртат и доста повече от това.

Някои от предните ми места, на които съм работел са обхващали отсечка от 7-8 километра, което е идвало около 15 километра на ден и вероятно средното изминато разстояние на месец е било повече от 200 км.

Ходенето като философия

Избирам да ходя пеш, тъй като така се чуствам много по-добре физически. Когато се свикне с това, не е проблем да навъртиш някой друг километър отгоре.
Използвам времето, в което ходя за мислене, проветряване на мозъка, оставане на сам със себе си (уви малко хора устояват на темпото и са склонни да вървим редом).

Когато просто се разхождаш, а не препускаш за да стигнеш от точка А до точка Б, може да се видят и оценят доста неща. От ситуациите около теб, прихващането на разговори, ако щете и конфликтите с автомобилите, които те засичат на пешеходни пътеки.

Когато сме на път, ходенето също много ми помага. Например при последното ми пътуване до Прага, реших да обикалям на собствен ход и в рамките на ден 1 от четиридневната ми екскурзия навъртях повече от 20 километра за деня. Успях да видя както много забележителности, така и се загубих в няколко квартала поне, които са извън забележителностите. Смятам, че видях далеч повече нещо, отколкото ако пътувах с градски транспорт, например с метро.

Маршрутите

Разбира се изибирам си приятни за мен маршрути. Скъсяването на разстояния и диагоналите, никога не са ми били интересни. Ако имам възможност да мина по пешеходната Витошка (както и правя), то минавам, за да погледам хора и да ми е по-приятно, т.е. избирам си улиците и булевардите, които са ми интересни и заобикалям тези, които не са ми приятни. Дори това да ми коства километър повече.

Спорт

Определено ходенето пеш ме зарежда и ме кара да се чуствам добре. Три пъти в седмицата комбинирам и с фитнес, в който имам поне още километър два бягане и ходене плюс други упражнения.
И да! Трудно задържам килограми, а качването ми е доста мъчно, но това отдавам на ходенето.
Забелязвам хора около мен, трениращи уж, които се задъхват от два качени етажа пеша или от 200 метра ходене, но може би е нормално, когато си от вкъщи в колата и от колата в офиса и липсва всякаква физическа дейност.

А ето и съвет от Станимир Михов – Фитнес инструктор и консултант по спортно хранене за това как да ходим правилно:

Ходенето като спорт - Снимка Станимир Михов

Ходенето vs. Градският транспорт

Отдавна съм обявил война на градския транспорт. Сметнал съм, че в София той не си заслужава нервите, а и парите, за разстояния, които могат да се извървят пеша. В час пик в градския транспорт е ужасно. Уви, понякога няма шанс и трябва да се ползва.
Аз съм лимитирал ползването на градски транспорт в София до 2-3 превоза на месец макс. А бих казал, че живея доста активно, ходя по срещи, излизам вечер. Е ползвам и автомобил вечерите.

Загуба на време

Средно на ден, според статистиката по-горе се оказа че ходя между час и половина и два, т.е. може да се каже, че едно ходене до офиса ми е около 35-40 минути за три километра. Предвид, че това обикновено се случва в час пик, засичания с автомобил на това разстояние показват горе долу същия резултат. С градския транспорт (5 мин до спирката на трамвай 5, 15 минути с трамвай до съдебната и 5 минути до офиса), пак идва кажи речи същото.

Обувките

Опредлено имам проблем с намирането на удобни такива, които да устояват на темпото. При такъв навъртян километраж, обувките са консуматив. Рядко и попадам на наистина удобни, които да ме водят навсякъде. Не лоша идея е и да обърнете внимание и на чорапите – примерно спортни компресиращи чорапи са една добра идея.

Като за финал

Кога за последно походихте? Отделете си малко време или поне слезте две спирки преди вашата (освен ако не пътувате по линията София – Бургас с влак де). Или пък в един от дните, при възможност просто оставете колата и се мятайте в екшъна 🙂

А 200 километра са си от София до Стара Загора. 🙂

3 Comments

  1. Yordanova 28.04.2022
  2. Ева 23.06.2022

Add Comment

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.