Мечти – мечтаем ли правилно?

Снимка: Bokkura Flickr, Ramunas Geciauskas, Alex Santosa

Мечти - как да ги сбъдваме

Мечти – как да ги сбъдваме

Наръчник за сбъдване на мечти. Как да превърнем мечтите си в цели и да ги осъществим?

Дали мечтаем правилно и как да направим така, че мечтите ни да се сбъдват повече? Кога мечтите стават цели и на колко време трябва да преосмисляме мечтите си? Това за което мечтаем релевантно ли е към нас? Трябва ли да правим крачки към мечтите си или просто е нужно да чакаме, а ако е писано, ако е рекъл Бог, нещата ще се случат?

Горните въпроси ме човъркат последно време и то защото срещам все повече хора без мечти и без идея какво искат да им се случи. Хора безпътни и празни, които живеят първосигнално и по течението. Или пък такива, които са се премерили с живота и съдбата и чакащи нещо отнякъде да се случи и те с масата да заживеят по-добрия и бляскав живот. Хора чакащи и разчиташи шефа да ги оцени и оправи, поредния нов голям да им обещае хубав живот срещу глас, съдбата, Бог, Вселена, вътрешната енергия да падне под определен ъгъл, Марс в седми дом и подобни “висши” сили някак да подобрят положението без много много да се мъчим да им работим.

Wikipedia тълкува думата мечта по следния начин: “Мечта е силно и непреодолимо желание, идеализирана цел и стремеж към щастие. На някои езици думата съвпада с тази за сън. Предполага се, че мечтите са присъщи предимно на младите хора. Такива хора са наречени мечтатели.

Да, мечтите са нещо, което никой не може да ви открадне, а живота в такива мечти може да се превърне в една ваша си Вселена, в която всичко е красиво и както си го искаме, но пък подобно поведение може много да ни откъсне от реалността, а все пак тук живеем някак си. Всички се сещаме за малката кибритопродавачка, която с догарянето на всяка следваща клечка се чувства все по-добре, а в действителност…

Ханс Кристиан Андерсен — Малката кибритопродавачка

Ханс Кристиан Андерсен — Малката кибритопродавачка

Както пише по-горе, мечтите са присъщи предимно на младите. Вероятно по-улегналите от нас с времето се научават да мечтаят доста по-умерено и някак да превръщат мечтите в цели, които се постигат или не. Някои вероятно си остават непоправими мечтатели завинаги и така и не се научават да постигат мечтите си.

Правилно ли мечтаем?

Какви са мечтите на хората и кои са най-популярните мечти, които чуваме около себе си и може би често си изричаме на глас или на ум?

При децата:

  • Искам да стана полицай, пожарникар..
  • Искам да имам куче
  • Искам да имам колело
  • Искам да стана голям/а
  • Искам да не ходя на училище

При миските:

  • Мечтаят за световен мир

При по-големите:

  • Искам да не работя
  • Искам да живея на самотен остров
  • Искам да сме здрави
  • Искам да няма войни
  • Мечтая за някоя шестичка от тотото
  • Мечтая да имам много пари
  • Мечтая вечно да е лято
  • Мечтая да обиколя света

Всъщност голяма част от тези пожелания и мечти са стремеж на човека да живее спокойно, в комфорт със себе си и околните, без страх, в сигурност и хармония. Човекът иска да е обезпечен, да мързелува по цял ден без стрес, да хапва и пийва каквото му е на сърце и да не изпада в гранични ситуации (по Карл Ясперс), които да му развалят кефа. А като поомръзне да лежи, ако може да попътува и да види свят, но пак спокойно. Може би стремежът към вътрешна хармония и мир с околните е нещо нормално. Нормално е и да задоволяваме желанията си и съответно мечтите ни да са съобразно пирамидата на Маслоу, като мечтите обикновено ходят с едно или две нива нагоре от текущото ни състояние. Или иначе казано ако няма какво да ядеш, си мечтаеш винаги да си нахранен. После храната да е по-вкусна, дрехите да са по хубави, нещата, които ти се случват да са по-добри, докато стигнеш до последния етап от пирамидата, в който мечтаеш за големите неща след като надскочиш себе и си постигнал пълна хармония с духа и тялото, започваш да мечтаеш за власт и влияние над другите.

Пирамида на Маслоу

Пирамидата на Маслоу

Ако нещата не ти се случват в горния ред, някак системата започва да се изродява. В голямата си част мечтите не се сбъдват, а ако се сбъднат, то се получават някакви реализирани фрийкове. Такива са например хора, които бързо са се изкачили през пирамидата без да натрупат необходимите ценности, култура и опит. Те не знаят какво да правят със следващото ниво и тълкуват нещата по своему си. Примери с политици, които не могат да говорят и не са прочели една книга, съответно без никакви морални и културни ценности. Хора спечелили от тото и лотария, които не са готови за тази стъпка и много бързо щастливата им звезда просто угасва.

Хубаво е да мечтаем, но понякога мечтите ни се случват твърде бързо и не сме готови за тях.

Но как все пак да мечтаем правилно? Може да започнем с класифициране на мечтите и спрямо горната пирамида. Не пречи да имаме и големи мечти, но някак си ако успяваме да конкретизираме и персонализираме мечтите спрямо нас си, ще ни е много по-лесно да ги реализираме. А когато една мечта се превърне в цел, няма по-лесно нещо за изпълнението й.

Цел и мечта за много хора е да не работят, а да заживеят в къща в планината или на морето и да преживяват някак си. Да това е една мечта, която повечето няма да реализират, но ако се постави като цел, няма по-лесно нещо от реализирането на тази мечта. Как може да стане? Бърза справка показва, че къща в планината или в някое село може да струва буквално няколко хиляди лева (дори под 10000лв), а къща не на брега на морето, но все пак в села наблизо може да се купи също за доста скромни суми. Ако човек е наистина готов за това, защо не. В рамките на 5 или 10 години той може да сбъдне тази мечта. Да трябва да се работи упорито, но не е нищо, което да не може да се случи.

Защо не ни се случват мечтите ни?

В по-голямата си част мечтите ни не ни се случват, защото за да се случат най-често трябва да излезем от зоната си на комфорт и да заживеем различно.

  • За да стана добър певец или актьор, освен че мога да пея или играя, трябва да преборя сценичната си треска и да излизам пред публика. Това не е лесно и изисква усилие от наша страна
  • За да стана богат, най-вероятно трябва да работя много, да рискувам и да изляза от зоната на сигурност на работата, която за момента ми осигурява само приход за сегашния ми живот
  • Ако искам да си хвана яко гадже, вероятно ще трябва да променя нещо от себе си – фитнес, нова работа и повече пари, повече самочувствие и грижа за себе си и външния си вид – тъжно, но факт
  • Ако искам нова къща, не е ок да чакам цял живот наследство, за да се наместя в имота – излизам, работя и купувам нова къща.
  • Ако искам нещата около мен да са ок – спирам да завивам без мигач, давам предимство на пешеходци, гласувам умно, не хвърлям боклука през терасата и когато видя някой да нарушава шибаните правила просто call 112. Но все пак по-лесно е да се намери лесния път, схемата и да се заобиколи закона.
  • Ако искам да съм здрав – спортувам, храня се добре и спирам да живея шибано, ако е късно, ставам богат и си купувам здраве – вече продават всичко и пак тъжно но факт – боледуват бедните. Богатите могат да си позволят дори 6 пъти смяна на сърцето.

Дам, мечтите ни не ни се случват заради нас самите. По-лесно е да почакаме да видим какво ще стане. Да отидем в чужбина докато България се оправи. Да не излезем да гласуваме. Да не излезем да кажем, че тия горе са свине и нямат право повече да се ебават с нас. По-лесно е да изчакаме държавата да ни помогне. Бог да ни помогне. Съдбата, ако може да бутне някоя печалбица. Лесни пари, плуване по течението, от мен нищо не зависи, не искам да планирам, щото винаги нещо ме спъва, там да изкарам до пенсия пък после ще видим … и децата такива и целия ни живот такъв. В един момент като се върнем назад и животът ни е на следните периоди:

  • Ей колко хубаво беше в казармата
  • Каква сватба на детето вдигнах
  • Тая моята жена.. Бял ден не видях
  • 45 години бачкам и се пенсионирах на 98 лева пенсия
  • Гърците са го измислили. Един път като бяхме на море в Гърция…
  • Ремонта на банята като правихме
  • Като взех колата колко запазена беше .. на 80000 км, карана от баба в Германия
  • Той царя щеше да ни оправи, но не го оставиха

Дам, в един момент мечтите някак си са се изродили и равносметката е леко прецакване от живота. Гонейки сигурността и мечтаейки за по-добър живот без конкретни крачки и от страх, май сме се преебали.

Стремежът на човек е да не излиза от коловоза, а нещата се случват точно, когато се случи обратното.

До колко сме склонни да излезем от коловоза?

До колко сме склонни да излезем от коловоза?

Та почнах в началото с деактивираните млади хора, които са около мен и които не смеят да мечтаят, които ги е страх да не стъпят накриво и да не изгубят сигурното. Тези хора ме плашат. Страх ме е да съм “нормален” и единственото, което искам да е нещо да не ме изкара от релси (да имам работа, да съм здрав и всичко друго ще се нареди). Страх ме е от такъв живот и затова не веднъж съм казвал майната му на всичко.

В бизнеса казват, че ако няколко пъти не си фалирал, то не си истински бизнесмен и предприемач. В живота може би това се измерва с различни връзки, падания и ставания, критични гранични ситуации, то които излизаш по жив.

Важно е да падаме ние и да ставаме ние. Има два варианта – следваме нашите си мечти или чакаме и помагаме някой друг да следва мечтите си. Дам!

  • Ако чакаш шефа да ти вдигне заплатата и да заживееш блажено .. познай.. Ти следваш неговата мечта. Той ще си купи къща, кола. Децата му ще идат в добър университет и е много вероятно точно той да остарее спокойно, а не разчитайки на 98 лева пенсия
  • Ако чакаш партията или новото светило в политиката да те оправи и да заживееш блажено .. познай .. Ти следваш неговата мечта.
  • Ако чакаш Бог да те оправи … познай … Не позна. В случая си част от една вековна схема, която има за цел да те държи в коловоза и да слага рамка на мечтите ти (лично мнение и не ангажирам с него никой).
  • Ако си седнеш на д-то и измислиш начина по който да дръпнеш напред… познай .. ти ще бъдеш Бог. Шансът да намериш себе си и щастието ще е все по близо. Да, щастието не е само в парите. Всеки го разбира по своя си начин, но малко го търсят активно.

Как да оценяваме мечтите си?

Друго важно нещо е да можем да направим реална оценка на мечтите и целите си и доколко те са постижими за нас.

Дам, мечтите трябва да се превръщат в цели, а целите да имат средства за постигане и това да става по пътя на най-малкото съпротивление. Сетих се за следния виц:

“Синът на джентълмен в Англия отишъл в един публичен дом и казал:

– Искам да спя с проститутка, ама да е 100% болна от СПИН.

На излизане собственичката пита:

– Само ми кажете за какво беше нужно това?

– Сега аз заразих ли се ?

– 100%

– Имам една 20-годишна девойка. Като я опъна, тя ще се зарази ли?

– 100%

– Баща ми много си пада по девойката. Ако спи с нея, ще се зарази ли?

– 100%

– А майка ми като спи с баща ми ще се зарази ли?

– 100%

– Майка ми много обича розите. Като си легне с градинаря, той ще се зарази ли?

– 100%

– Хак да му е на тоя градинар, дето ми уби таралежчето!“

Уеп. Много не умеят да поставят правилно целта, а ако успеят минават по най-трудния път за реализация.

  • Искаш къща на село и приказен живот – събери 10000 и си я купи.
  • Харесваш някой – иди и му кажи.
  • Искаш да станеш богат – спри да работиш за 600 лева
  • Искаш да отслабнеш – иди на фитнес и спазвай шибан режим
  • Искаш да спечелиш от тотото – е много искаш

Разглеждам и оценявам адекватността на мечтите си и тези на хората от доста време. Да разгледаме две мечти, които човек би си намислил:

  • Мечтая да спечеля от тотото
  • Мечтая да стана президент

Да, не ги дефинирам точно, за да е още по-лесно, но да кажем, че това са мечтите на някой. Всъщност оказва се, че ако искаш да станеш президент на страната, чисто математически това би било доста по-лесно изпълнима задача, стига да извършиш необходимия път. Груба сметка показва, че от 7млн човека по последни данни в страната ни, над 40 години (на толкова минимум трябва да е президентът) са може би около 3-3,5 млн души, т.е. Ако си над 40, ти имаш реален шанс да си един от тези 3млн души и да оглавиш държавата. Естествено тиражът тук е на всеки 5 години.

При тотото и да кажем играта 6/49, броя комбинации е около 14 млн, т.е. Шансът да спечелиш шестита там е доста по-малък от това да станеш президент.

Реших веднъж всъщност да направя доста по-задълбочен анализ и проверка на шанса си все пак да спечеля от тотото. За целта взех не 6/49, а 5/35, където шансът за печалба е доста по-голям, тъй като броят комбинации е по-малък. Съответно там и печалбите са по-малки. 5-ца идваше около максимум 20-30000 лева, ако няма други петици. За да увелича шанса си за печалба, при всеки тираж, “пусках” (не реално, а просто като експеримент) не 5, а комбинации с повече от 5 числа, което естествено оскъпяваше фиша. Резултатът беше плачевен. :) Май е по-добре реално да се кандидатирам за президент.

Та при всеки тираж има малка надеждичка да ни се случи на нас и да ударим заветната шесторка, но в крайна сметка се оказва, че ако разчитаме на късмета и просто си подадем нужните документи в изборите за президент и не правим нищо друго (както пускаме фиш и просто чакаме числата да се паднат), то вероятността да ни изберат случайно за президент е няколко пъти по-голяма, отколкото да спечелим шестицата. Е при тотото винаги остават утешителните печалби (тройки, четворки), които се случват.

Толкоз за тотото. Сега за успеха с връзките. Много приятели чакат перфектната половинка или си мечтаят за нещо известно. Да, понякога стават чудеса и принцът идва да вземе пепеляшка, но най-често само в приказките. Май пирамидата на Маслоу си работи и тук. Или иначе казано ако принцът не те види на бала и не му привлечеш вниманието, няма как да стане. Неадекватно е човек да разчита на чудо и да прескочи между нивата. Просто ако искаш нещо, трябва да намериш начина да си го вземеш. Тук повечето се спират от ниска оценка за себе си, ниско самочувствие, липса на добър външен вид, увереност, знания и т.н. Нагледали сме се на момичета, които чакат богатия батко-принц и вместо единствената, стават поредната. Или недоклатени лели, които чакат някой да дойде и да ги “изклати” ама ментално. Мне, мерси. Тук спирачката пак е в самите нас. Ако не излезеш да потърсиш. Ако не пробваш и не дадеш шанс на хората, които също търсят, май няма да стане. Освен, ако не си достатъчно добър/добра и просто не си заплюеш някой (половинката мечта) и не направиш стъпките да я придърпаш към себе си тази половинка. Та така. Оценка на ресурса, оценка на ситуацията и стъпки до достигане на успеха (или провала). При положителен резултат, нови мечти и цели. При негативен, продължаваме напред и продължаваме докато се получи. Всъщност от качествата ни съпоставени с усилията, които полагаме да влезем във връзка, било то физически и способности, зависи до голяма степен успеха. Колкото показателите ни са по-ниски като качества, толкова по-голямо трябва да усилието. Тъжна формула, но за съжаление в масовия случай е това. Важно е преценим възможностите си и да подплатим с нужното усилие и нещата се получават.

Друга популярна мечта на съвременния и млад и не толкова млад българин е закупуването на заветно собствено жилище. Ммм, и аз съм на тази пързалка в момента. Дълго време отлагах тази покупка и смятах, че това е далечна и неосъществима мечта към момента, докато не седнах да посмятам. Всъщност оказва се, че собствено жилище е поносим харч и не толкова далечна мечта. Поне при мен, ако живея под наем, месечната ми вноска е същата и дори малко по висока от вноската за кредит. А вероятно това е закономерност при повечето имоти в София. Като осъзнах това, ми остана само да отговоря на условията на банката за закупуване на жилище и воала. Вече е съвсем реалистично да имам мое си жилище, без да имам цялата сума и без да дарявам кръв и бъбреци всеки месец, за да избия вноската. Дори вече мисля за следващата стъпка.

Американската мечта – толкова далечно ни се вижда в България това, но всъщност е доста лесно постижимо. Вече условия за кредити и начина за намиране и припечелване са доста достъпни и човек, стига да иска, може да изживее американската мечта. Наистина всичко е до желание. Къща, кола или двете и съвсем достъпни вноски, които погасяват това, са си нещо, което е достъпно. Въпросът е дали това е нещото, което желаем и готови ли сме за тази крачка, отговорност, риск (както със сбъдването на всяка друга мечта).

Готови ли сме да се сблъскаме с мечтите си?

Най-често имаме силно желание да сбъднем нашите мечти и до голяма степен те не са сложни за реализация, но причината да не ни се случват сме точно ние самите.

Да! Ние сме причината и то е защото не искаме да излезем от зоната си на комфорт и да поработим малко в посока мечтите си. Най-силните мотиватори да не ни се случват нашите мечти изглеждат като лично “самонадъхване” и звучат така:

  • Ще чакам да видя какво ще стане (с връзката ми, с работата ми, с положението в бг, с имотния пазар) – чакаме по добри времена
  • Всички около мен живеят така, та аз ли ще успея
  • Доста по умни и кадърни от мен хора не са успели и аз няма да мога
  • Най-вероятно никога няма да ми се случи да..
  • Винаги ще си остана на това ниво
  • Непосилно за мен е да се справя с тази задача
  • Ако имах еди си какво или еди си колко лева, щеше да е лесно, ама сега няма как да стане
  • Единици успяват, та аз ли ще успея
  • Не съм достатъчно красив/а, умен/а, способен/а, опитен/а за да успея
  • Не знам как да стане
  • Ако е рекъл Бог, съдбата, Бойко…

Лафове като “Всяко голямо пътуване започва само с една малка крачка” в случая са важни и ако никога не правим първата крачка, нещата няма да се получават. Всъщност хората променят съдбата си точно когато са “извън кожата си”, когато нещо ги притиска и ги кара да действат импулсивно, да излязат от зоната и да се чувстват несигурни. Тръгнем ли да вървим пътя на промяната, все донякъде ще стигнем. Ако си останем на сигурно и спокойно, нещата най-вероятно никога няма да ни се случат, защото ние ще работим за тези, които ни гарантират спокойствие.

И да. Никога не е късно да тръгнеш на път. Няма бити карти и в повечето случаи дори по-късно е по-добре отколкото никога. Тази публикация се напълни с клишета, но някой от тях са толкова точни и изстрадани.

Замислям се и се сещам за хиляди ситуации, в които човекът не е готов за мечтата си и я губи или пък дори я отблъсква преди да му се е случила. По-склонни сме да казваме “не” на възможностите (съзнателно или несъзнателно) само да не излезем от спокойната си зона. Веднъж направих експеримент със себе си, който условно с приятели нарекохме “уес мен експериментът” – целта беше на всяка нова възможност да казвам да. Експериментът протече в рамките на няколко месеца. В тези месеци се напивах като казах и правих глупости, за които сега се сещам с усмивка, но  тези месеци смених работата си, която ми тежеше от пет години и с която едва свързвах двата края, намерих си жена и ми се случиха куп други хубави неща, които иначе нямаше да смея да предприема или поне щях да съм много резервиран и нямаше да се хвърля надолу с главата. Не казвам, че това е добра стратегия за целия човешки живот, но понякога поредица от няколко смели решения могат да обърнат всичко на обратно и да градиш от новия коловоз.

Друг проблем е именно сблъскване с мечтите преди да сме готови за тях. Баммм и най-яката мацка, за която винаги сме мечтали ни връзва. Ами сега? Обикновено работим в посока (несъзнателно) да я загубим.

Или пък печалбата от тотото. Статистиката показва, че голяма част от тото милионерите профукват всичко, защото не са готови да задържат, управляват и умножават такава печалба. Имаше наскоро случай от щатите, за човек спечелил от лотарията, който е починал, защото си е присадил изкуствени златни тестиси. Това се оказа фалшива новина, но като цяло покупките и поведението на тото милионери е в подобен стил: започват от безбожно скъпа къща, кола, забавления, накити и поведение, което е в посока пропиляване на дошлото състояние и съответно то, състоянието, както идва, така и си заминава.

Гошка - милионер от Лотария

И още един казус, касаещ мечтите ни. Поради вътрешното ни противоречие от това да сбъдваме мечтите си, ние обикновено си избираме възможно най-дългия път за сбъдване. Например искаме добра реализация в живота си, но до толкова се увличаме в квалификации и учене, че на 45 се оказваме с докторска титла от университета, няколко магистратури и хиляди изкарани курсове, сертификати, езици, а в същото време с нито един ден трудов стаж. И хоп събуждаме се и осъзнаваме, че малко сме се разминали с целите и мечтите си. Започваме да мислим в рамките на коловоза, например професорска титла или нови публикации и признание в сферата ни.

В случая много хора тъпчат на място в неувереност, че всъщност не могат да влязат на пазара на труда и да са успешни и се квалифицират до откат. Истината е, че на интервюто за работа, работодателите гледат до колко е уверен кандидатът в способностите си и дали ще може да се адаптира към работата и екипа. Ако това мине, биха го тествали и ако се справя, ще се задържи. Дипломите в България са само за гордост на мама и тате и да оправдаем едни 20 – 30 хиляди лева за издръжката на студента. Средно толкова излизат петте години на един студент.

Аз съм завършвал три пъти университет: бакалавър, магистър и допълнителна специализация. Бях се засилил за докторска степен, която щеше да ми струва не малко, изискването беше да не работя другаде на трудов договор и щях да хвърля доста труд и няколко години само за да напиша д-р на ик.н. пред името си. В крайна сметка ревизирах тази си стъпка от живота и й теглих една майна.

Не мечтай за благото на другите!

Много хора свързват живота си и смятат, че пътят им е начертан така, че да помагат на другите. Хората с вечните добрини, които винаги гледат да помогнат и да се помолят нещата при другите да се оправят. Живи и здрави!

Моето мнение, е че за да помагаш на другите, трябва да си едно ниво или няколко нива над тях по въпросната пирамида.

Онзи ден станах свидетел на случка, която ме втрещи за пореден път. Пред ВМА в София често обикаля един с епикриза и излиза с историята, че е военен инвалид (на 35 е!) и иска някакви стотинки от хората за да може да се прибере до незнам си къде. Стоя си аз на светофара и виждам отсреща как една баба си, която едва си стои на краката си бърка в чантата, вади портфейла и обира всичките си стотинки и му ги дава. Мила гледка. Този ги взе, обърна се с мазна усмивка и тръгна към следващата жертва. Вероятно бабата доста по усърдно брои тези стотинки, когато се нареди да купи хляб и кисело мляко.

С подобни подаяния най-често се случва да живеят, които са доста по-напред от вас и много случаи не заслужават отделените стотинки. Пак тъжно, но пак факт.

Всъщност с подобни като на бабата жестове, според мен се получава така, че подхранване и стимулираме избора “за по-лесен и мизерен” живот в тези хора, които просят и чакат на подхвърлените стотинки. Наскоро гледах много интересен колаж в който бедна женица с много от децата си зад себе си проси от добре облечена жена с едно дето. Добре облечената жена и подава пакет презервативи. Грубо, но наистина помощта за подобни хора не се крие в 20 стотинки, които ще подадем. Утре тези хора ще са пак на улицата и ще са докарали още близки и приятели по съдба и какво? Ще дадем на всички по 20 стотинки. До кога?

Подобни проблеми се решават с образование, работа върху проблема като цяло, програми, интегриране. В случая с 20-те стотинки, всъщност вие ставате част от проблема, а подадените 20 стотинки са вашата дневна такса, с която изкупувате вината, че живеете малко по-добре. Виновни ли сте всъщност?

Моят личен избор е да не давам пари и да помагам на хора, които ме спират на улицата! В същото време са ме трогвали и съм помагал в кампании (официални, а не на улицата), които събират пари за талантливи деца, които искат да развият своя талант, за образование (например школата на физика Теодосии) и подобни. Наскоро имаше кампания в някакво село, в което беше изгоряло читалището и библиотеката. Хората се бяха събрали и молеха за книги, който може да изпрати, за да възстановят библиотеката за децата си!

Отдалечих се малко от темата за мечтите, но идеята стана ясна. Ако сбъднем нашите си мечти и успеем да устойностяваме мечтите на другите, то вероятно ще сме с една идея по-добри и благородни. Благородна е и бабата със стотинките, но помощта и в случая беше без смисъл и дори в ущърб на доброто.

Как да постигам мечтите и целите си?

След като вече мечтаем правилно и нещата са посилни, засягат нашия живот и ни помагат да достигнем щастието и вътрешната хармония, май няма по-лесно нещо от постигането на тези мечти.

Всичко, което трябва да направите е да превърнете мечтата в план и да следвате стъпките. Не забравяйте да изберете най-краткия (и “законен”) път за реализация.

  • Няма как да спечелиш от тотото ако не пускаш фиш
  • Няма как да си намериш гадже, ако не се пробваш
  • Няма да как да станеш богат, ако не си скъсаш д-то от бачкане
  • Няма как да си здрав, ако не работиш в тази посока.

Първата важна крачка е да тръгнете към реализация на вашата мечта:

  • Искаш къща – виж колко струва и направи план как да събереш парите. Ако няма начин да ги събереш, промени нещо в живота си.
  • Искаш скъпа кола? – няма как да стане, ако бачкаш за 700 лева и търсиш схемата да изкараш повече. Ще събереш, но за пренавита трошка.

Колкото и невъзможно да звучи на пръв поглед една мечта или цел, ако се разбие на малки етапи и ги следваме, то шансът да се получат нещата е съвсем реален. За съжаление, доста пъти реализацията на нашите мечти иска малките си и не толкова малки жертви.

Важен е въпроса какво трябва да направя със себе си за да постигна тази цел? Следващият е готов ли съм да извървя пътя?

Защо изписах толкова много безумен текст по темата?

Не го правя за теб, а пиша този текст за себе си. Надявам се често да се връщам тук и да препрочитам това, за да калибрирам пътя си. Не ми пука за вашите мечти. Те са си ваши и вие си ги следвайте или не, както сметнете за добре. Аз си имам своя път и към момента мечтая да не попадна в коловоза, в който граничните и будещи спомен моменти са тези:

  • Ей колко хубаво беше в казармата
  • Каква сватба на детето вдигнах
  • Тая моята жена.. Бял ден не видях
  • 45 години бачкам и се пенсионирах на 98 лева пенсия
  • Гърците са го измислили. Един път като бяхме на море в Гърция…
  • Ремонта на банята като правихме
  • Като взех колата колко запазена беше .. на 80000 км, карана от баба в Германия
  • Той царя щеше да ни оправи, но не го оставиха
  • Аз каква идея имах, ама нямах шанса да я реализирам.

Лека вечер!

Add Comment