Здравейте Приятели,

Ще ми се пак да се върна към блогването и писането на някакви неща, които ме вълнуват. Последните месеци нямах много време, желание, а и интересни теми за блогване, но тези дни като че ли събирам сили.

Днес реших да пиша за живота и нещата от него, за нещата, които са ми се случили и за това дали трябва да съжалявам за нещо или не.

Ами не съжалявам за нищо. Винаги, когато ми се е случвало нещо, макар и да е било гадно, съм си казвал, че е за добро и ако не е станело така е щяло да стане по-зле с времето.

Преди два – три дни си писах с една приятелка и бивша гърлфриенд (тцтц как нямаме различни думи за това) и тя сподели, че съжалява за някои неща, които са и се случили през последната една година. Съжалява и включително за мен и това, че сме се разделили. Обясних и че не трябва да съжалява за нищо и че просто така е трябвало да стане.

Не знам дали вярвам в съдбата и дали вярвам в нещо друго, но знам, че нещата които ми се случват, дори много да съм искал да се случи съвсем друго са за добро и са естествена корекция на живота ми в правилна посока.

Страшно много вярвам в себе си и това, че ми предстоят големи неща, но за да се случат трябва да извървя път и да почерпя опит. Правя го и няма да се откажа да вървя напред и нагоре.

Благодаря на всички, които са до мен и вървят с мен. Извинявам се на тези, които са изостанали по пътя, но нямам време да чакам.  Аз бягам нагоре. Поне засега е така и се възполвам от инерцията.

И все пак наистина ми трябва някой, който да бяга с мен нагоре. Да падаме и да ставаме, да си говорим по път и да се подкрепяме и разбира се да споделим и да се насладим на върха заедно, защото върха е самотно място… така съм чувал.

Не обичам нещата просто да ми се случват и да се оставям на течението. Когато нещата тръгнат в коловоз, се стремя да сменя посоката, върха, целите.

Досега е било така. Не съжалявам ни грам за изборите си до момента и вярвам, че винаги съм избирал правилната посока или тя някак си е избирала мен.

Ще си позволя да редактирам малко слогана на Глобул: “Вярвам, че най-доброто тепърва предстои.”

Вечно Ваш,

Боби