На море за 200 марки и едно прасе

Последно време съм отвратен от качеството като цяло на доста от нещата, които се предлагат като стоки, услуги, обслужване. Отвратен съм от изрази като „ми за толкова пари, какво очакваш?“, „евтиното излиза скъпо“, „като искаш качество, ще си плащаш“. За да се хване смисъла на нещата, ще дам пример какво ме накара да напиша тази си публикация. 

Последните два месеца си търся почивка или по-скоро да кажем хотел по морето, където да отседна. С половинката умувахме и решихме да заделим 1000 лева за нашата седмична почивка, което да включва храна и подслон през тези седем дни. Критериите са ни мястото да е сравнително спокойно и съответно да се стига лесно и бързо до плажа. Освен това, ако храната не е включена, то да сме в населено място, където може да хапваме на различни места на обяд, закуска и вечеря. Последният критерии беше да има възможност за свободно паркиране евентуално или паркинг на близо, на който да мога да оставя колата си (без да държа да е  включено в цената). Нямаме изискване за лукс или някакви специални изисквания за пердетата в стаята или цвета на плочките в банята. Напротив, дори опция е спането на къмпинг, като за целта имахме подходящо оборудване.

Първо, базирайки се на направен анализ на цените на настаняване по българското черноморие се оказа, че предвидения бюджет е съвсем реален. Или казано по-друг начин без изхранване къмпинга разбира се е най-евтин и варира от около 20-25 лева на вечер и нагоре. Стая в квартира, вила или малко семейно хотелче може да се намери на цени от 30 до към 50-60 лева на вечер. Стая в хотел 2-3 звезди варира от 40-50 до 80 лева и вече по-луксозните хотели и комплекси цената може да скочи до 120 -150, че дори и повече лева на вечер. Тоест може да се каже, че 7 нощувки спокойно могат да се вземат на цена от 210 (за къмпинг) до 500-600 лева за повечето хотели по морето.

От тук в планирания бюджет разбира се остават и достатъчно пари за забавления и храна или предвидени по 50 – 70 лева за посочените. Като тук цената може да варира в зависимост от мястото, но в малките градчета по южното черноморие си е съвсем реална сума.

Не изключвам и вариантите за all inclusive, в които храната е осигурена. Разгледах оферти за 200- 300 лева на ден при този план за двама човека, както и някои по-изгодни варианти за около 120-160 лева на ден за двама при all inclusive пакет. Първият вариант излиза над бюджета, но офертите бяха наистина примамливи, а при по-бюджетния е съмнитлено качеството на предлаганата услуга и/или локацията.

Приемаме, че нямам набелязан нито един хотел, искам нещо различно или нямам от къде да получа отзиви и препоръки за конкретен хотел, т.е. избора си трябва да направя базирайки се на информацията в интернет или да се доверя на туристическа агенция, като отново приемаме, че досега не съм позлвал туристическа агенция и нямам впечатления за такива, т.е. ако избера агенция, трябва да направя проучване и на самата агенция. Реших в случая да направя собствено търсене в интернет сайтовете и да взема някоя от предлаганите там оферти за настаняване, което не изключва пак да е през агенция. За целта използвах booking.com, както и различни български сайтове, които предлагат туристически оферти (напр. nasamnatam).

Може да кажем, че до тук, аз успях добре да си подготвя домашното, а именно нахвърлих критерии, направих анализ и отделих бюджет. Оставаше само да си намеря моето си място и да резервирам.

Проблемите на които се натъкнах бяха няколко:

1. Нямах доверие на представените обекти и снимки. Това ми недоверие идваше основно от коментарите, които четях за съответните. Позлвал съм booking за резервиране хотели по цял свят и сякаш по-лесно е ставало досега. Просто гледам цената, оценката, локацията и буквам, но за тази почивка не знам защо се получи така, но всички оферти, които видях по нашето черноморие издишаха или в самото представяне или при коментарите на вече „изпатили“ си почиващи. Зададох си въпроса защо нямам доверие и веднага се присетих за хотелите на Слънчев бряг, които са зад главния път Бургас – Варна и от които за да стигнеш до плажа, трябва да извървиш едни няколко километра пеш.  Присетих се и за малките презастроени селца, в които всяка къща с външна тоалента е с табела хотел. Присетих се и за бабите – хотелиерки, които разместват хора по стаи и приемат хора един през друг по квартирите. Дам, установих, че от всичко, което съм чувал и виждал, по-скоро съм се наплашил. Не, че това не може и в чужбина да се случи, но пък тук е почти навсякъде. Та, доверието…

2. Представянето на самите обекти. То определено куца ама до такава степен, че няма повече на къде. Сайтове правени от децата на собственика или качена информация в интернет само със снимка на легло + снимка на банята примерно. Е как да стане. Просто си е на сляпо. Не знам защо не се инвестира правилно и в интернет. При всички тези обекти за настаняване ли аважи принципът за ден година храни? Важното е сезонът да се разпродаде, пък живот и здраве то и следващата година ще се разпродаде. То така или иначе се пълни, няма какво да набутвам и сайтове и поддръжка на такива неща.

3. Качестовото на предлаганите услуги. От разгледаните коментари в интернет, както и от мой и на мои приятелите предишен опит може да се заключи, че качеството на предлаганата услуга по българските курорти понякога е под всякаква критика.  По-горе споменатите клишета не са оправдание за това, че качеството, което се предлага не си струва парите. Тъпо е да се играе и само заради шибаните комисионни и печалби. Нали в крайна сметка идеята на всичко е догодина пак да има работа, пак да има резервации. То че ще има, ще има, но когато аз като клиент съм просто 7 нощувки, без отношение не е красиво.

4. Предлагане на самата услуга от хора, които представа си нямат защо са там. Хора, които са намерили начин да вържат някой друг лев през лятото – главно студенти или такива, които никога не са се занимавали с подобна дейност са хората, които ни обслужват и от които зависи нашата почивка. Да, аз отивам там да си почина, а не да се боря със стомашни разстройства, с персонала на хотела и да защитавам каузи за пред персонала, че нямам топла вода вечер и това не е нормално и че храната, която пети пореден ден ям на закуска е хубаво да се разнообразява през дните.

5. Съотношението цена – качество не винаги е равно и много често цена превишава в пъти качеството на услугата. Да, не ми е за 1000 лева, които така или иначе давам, но нали това ми е шансът веднъж в годината да си почина на море. Именно затова за мен е важно да получа равна услуга на парите, които бих могъл да дам, че ако не и малко повече, за да се върна и догодина пак там.

6. Липсата на комуникация – доста запитвания изпратих в интерес на истината. Запитвания към големи комплески и хотели, както и към по-малки. Отговори почти не получавах. Нещата са на светлинни години общо взето. Кака Елена от рецепцията само с телефона може да работи, ама и най-добре е да дойдеш да платиш, пък тогава може да говорим.

Мога да изброявам още много неща, които не бяха ок при моето търсене. Идеята за това, което пиша, е че някъде там е перфектното място за почивка, което аз така и не успях да намеря (а доста рових).

Изводът за мен е, че наистина българския бизнес е далеч от бизнес, ненаял се, некомпетентен и събиращ всякакви некадърници, които толкова си могат. Разочарован и отвратен като цяло от предлаганите услуги, както и от начина, по който биват предалагани. Отвратен съм отношението към хората, които искат да си дадат парите. Отвратен съм за това, че все едно съм им длъжен на лайняните хотели, вместо да е обратно.

Това пиша не за да хейтя и да плюя. Пиша го защото ме боли, че всеки играе на дребно и гледа как да прецака и скатае. Аз мога да отида и другаде да почивам. Много познати дори и не искат да стъпят по българското черноморие. Сега разбирам защо е така. Така е защото никой не иска да им вземе парите. Всеки е застанал срещу течението с отворена уста и чака нещо да се закачи, вместо да се размърда и да си изкара парите.

Да може аз да съм капризен и вероятно щом хиляди хора почиват по морето всяка година и не се оплакват, в мен да е проблемът, но дали е така, с какво чуство си тръгват всички тези хора и осъзнават ли колко по-добре може да бъде и то на същата цена?

One Response

  1. Алекс 31.07.2013

Add Comment